как да накараме детето да се извини

Умението на детето да се извини, когато е постъпило грешно, е един от най-важните морални елементи, на които трябва да се набляга във възпитанието. Без него е невъзможно да си представим развитието на отговорен човек, способен да изпитва емпатия.

Как да научим детето да се извини с осъзнаване на грешката си?

„Извини ми се, че ми говориш по този начин!“ Думите излитат от устата на родителя, подготвяйки го за епична битка с наследника си. Когато 6-годишното дете най-накрая промърмори извинение през сълзите си, възрастният може би ще се зачуди дали цялата драма си е заслужавала. Детето научило ли е въобще нещо, като го е подтикнало да каже „Съжалявам“? Експертите обясняват, че важното е не просто изричането на думите, а научаването да се поема отговорност за направена грешка. Децата на тази възраст могат да се противопоставят на извиненията си, защото вярват, че грешката не е била по тяхна вина. Те се нуждаят от уверение, че въпреки че са се държали неправилно, те не са „лоши“ и все още са обичани.

Като разбиете процеса на извинение на няколко стъпки, можете да помогнете на детето си да разбере как неговите действия влияят на другите и да се научи да преценява кога трябва да се извини за грешките си.

Периодът 3 до 5 години е от съществено значение за формиране на морален компас и детето трябва да разпознава различните ситуации и поведения и да знае, че човек носи отговорност за тях.
След това, тези познания трябва да се затвърдят в личността му.

Направете крачка назад

Детето ви има разногласия с приятел и го блъсва в разгара на спора. Вместо да се втурвате и да изисквате извинение, помогнете на детето си първо да се успокои. Ако настоявате то да каже, че съжалява, когато все още е разстроено, то няма да разбере как поведението му се отразява на другите, съветват психолозите. Когато се научи да бъде съпричастно, то ще започне да чувства и оценява болката, която действията му могат да причинят на другите. Това може да предизвика угризения, което ще му помогне да се справя по-добре с конфликтите в бъдеще.

Ако гневът на детето ви е насочен към вас – то вика, когато го помолите да подреди масата, например – отговорът „Ние не говорим по този начин – Извини ми се веднага!“ само ще ескалира ситуацията и ще го накара да се почувства зле, че е порицано. То няма да осъзнае, че се е държало грубо. Туширайте гнева с любов и разговаряйте спокойно. Кажете нещо като: “Това наранява чувствата ми. Обичам те, но ще изляза от стаята за няколко минути и когато съм спокойна, ще се върна да довършим”.

Преглед на случилото се

След като детето се успокои, можете да говорите за това как поведението му се отразява на другите. „Задавайте въпроси, които ще предизвикат ематия и ще помогнат да разбере как се чувства другият, като например „Как би се почувствал/а, ако това се случи с теб? “. Може също да му помогнете да си припомни момент, когато е било в подобна ситуация. „Спомни си колко беше тъжен/а, когато Вики ти крещи? Може би така се чувства Иво сега.“ Тогава можете да работите заедно, за да обмислите по-добри начини за разрешаване на конфликта.

Попитайте детето си: „Ако можеше, какво щеше да направиш по различен начин? “ или „Какво ще сработи по-добре следващия път?“ за да му помогне да помисли какво се е случило. Ако детето е било разстроено от брат си че не споделя и е хвърлило играчката му през стаята, напомнете му, че следващия път може да напусне стаята или да каже: „Моля, не прави това“.

Възпитание чрез личен пример, без двоен стандарт

Един от най-мощните инструменти за възпитание, който имате, е вашето собствено поведение. Детето ви наблюдава какво правите. Ако сте се скарали на сина си, когато той е прекъснал разговор, може да кажете: „Съжалявам, че не отговорих по-спокойно. В бъдеще ще си поема дълбоко въздух, за да се успокоя, когато се чувствам ядосан.” Това извинение моделира стъпките, на които се опитвате да го научите: поемане на отговорност и разработване на план за следващия път. Докато вижда този процес в действие отново и отново, детето ще усвои думите и значението зад тях.

Компенсиране

Конкретните действия придават на извинението по-голямо значение за децата на тази възраст. Ако детето нарече приятелката си подло име, можете да попитате: „Какво можеш да направиш, за да се почувства тя по-добре?“ Може да предложи да нарисува картина, да я прегърне или да предложи да сподели специална играчка. В комбинация с фразата „Съжалявам“ или “Извинявай”, тези жестове помагат на детето да се научи да носи отговорност за поправянето на собствените си грешки. Разбира се, все още може да откаже да се извини, дори ако сте го насочили към подходящ отговор. На този етап можете да решите да избегнете борба за власт, знаейки, че ще се появи друга възможност. Но ако все пак помолите детето да се извини, похвалете го след това. Можете да кажете: “Трябва да се гордееш, че накара приятелката си да се почувства по-добре!”

Емоционалната интелигентност е сред най-важните елементи на възпитанието в ранна детска възраст. Нека да работим усилено, съзнателно и с приятелско отношение към децата.


Хареса ли ви статията ни? Не забравяйте да последвате SmartyKids във:

Facebook:
https://www.facebook.com/smartykidsbulgaria1/

Instagram:
https://www.instagram.com/smartykidsbulgaria/

Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCRmfzZ4a1T4u3M1mX3S6Sgg