Човекът е социално същество. Оставането вкъщи може да изкара на повърхността слабите места на човек. Съвсем нормално е да се притесняваме за здравето си и това на нашите близки.  На децата им липсва физическата активност, количеството контакти… и не само на тях!

Често се случва психологическото напрежение да се увеличи. Можем да кажем, че то е като микроскоп за човешките страхове. За да не се случи, трябва добре да се преразгледат взаимоотношенията в семейството, ограничено в домашното пространство – разделението на грижите за децата и други задължения. По този начин можем да укрепим отношенията си и да избегнем поява на излишно напрежение.

Нека бъдем готови. Колкото повече сме наясно какви реални действия можем да предприемем, толкова повече възможност имаме да  избегнем паниката. Колкото по-слаби са симптомите ни на страх, толкова по-вероятно е да  реагираме трезво и спокойно.

 Физическият и психологическият ни имунитет са тясно свързани – как да ги поддържаме? Ще издържим ли на този тест? Как да се поддържаме един друг, за да се справим?

Много от нас се питат „Какво да направя с децата, съпругът/а ми, за стане по-леко? Истинската помощ, от която имаме нужда, е въпросът: „Какво мога да променя в мисленето, поведението си така, че да бъда по-полезен в ситуацията?“ С този въпрос възрастният човек поема своята част от отговорността.

Няколко въпроса, които следва да се обсъдят у дома:

Семейството е в карантина – Ние сме екип, ситуацията е необичайна за всички, ще се справим заедно.

Нужно е да договорим своите домашни „ритуали“, рутина. Да организираме семеен съвет и с нужната отговорност, но не и без хумор, да изясним ситуацията, да напишем своя „конституция“. Да опишем някои правила, по които ще функционираме всички. Да вземем идеи и от децата, да чуем и тяхното усещане за „тази игра“. Да  дадем на домашния любимец ролята да обикаля дома и да повдига настроението.

Работата от вкъщи не е отпуск – работим. По принцип домът е мястото да се отпуснем, сега са нужни други правила.

✔️ Вкъщи в момента има две вселени със своите обстоятелства, изисквания. Как да съхраним работоспособността си?

✔️ Работният график, облекло сутрин веднага ни събират/организират;

✔️ Всеки има свои малки ритуали, които ни превеждат от един в друг режим;

✔️ Нямаме собствен кабинет вкъщи – Цялото семейство трябва да познава играта „Къщичка“/ „Шапка невидимка“ – тук правилата на „играта“ са тези и тези. Можем да определим невидима линия за отделяне на пространство около себе си, да създадем невидимо копче за намаляване на децибелите на хората около нас, когато провеждаме служебен разговор, до определим жест помежду си, които ограничава „до тук“. Това ще помогне и на останалите да се ориентират в нашата територия;

✔️ Ако държим в себе си усещането, че „крадем/ лишаваме“ семейството си от вниманието си, те непременно ще се възползват от това;

✔️ За най-малките можем да обясним с рисунка на дома зоните и ролите на всеки във времевите отрязъци на деня (граници със стрелките на часовника).

Да поговорим заедно по следните теми.

Да разпределим ролите си:

Да си помогнем един на друг като обсъдим и изясним помежду си кой какви задължения поема. Всеки има права и задължения. Кой за какво отговаря? Малките ангажименти, с които сме наясно, ни дават усещане за лична ангажираност, отговорност и сила.

Не изключвайте ролите, в които сте си близки – важно, е че ви има един за друг.

Не изтривайте от графика си минутките на „нищоправене“, за да успяваме и да отдъхнем, да оставим и зона на покой. Нервната ни система има граници. Устойчивостта е характеристика на психиката ни, която се състои във възможността ни бързо се възстановяваме от всяко въздействие. Живеем във време на хиперактивност, а когато сме уморени реакциите ни са непредвидими и за самите нас.

Осигурете си съзнателно миг на информационна детоксикация.

– без паник информация. 2мин. тишина в удобна поза са достатъчни на хипокампуса (част от мозъка, свързана с дългосрочната ни памет) да отдъхне и да обработи информацията, с която боравим, на тялото да се отпусне, на ума да работи по-ефективно. 10мин – половин час – в приятна форма – дрямка, рисуване, книга, душ, игра с децата. Имате хоби – включете и семейството си в него, изберете забавни филми, които да гледате заедно. Ограничете каналите на стресова информация в социалните мрежи, които ползвате или заглушете сигнализациите им. Спомнете си за сензорното претоварване у учителите и професиите, които работят дълги часове с хора и „прегарянето“, до което води то или астеничното състояние – невропсихиатрична слабост, синдром на хронична умора – болезнено състояние, проявяващо се от повишена умора с изключителна нестабилност на настроението, отслабване на самоконтрол, нетърпение, безпокойство, нарушение на съня, загуба на способност за удължаване на умствения и физически стрес, непоносимост към силни звуци, ярка светлина остри миризми.

Не забравяйте, че за да бъдете полезен някому, трябва да сте в състояние за това.

Вижте себе си в своята пълнота като човек с типичните общочовешки нужди:


Физическата активност е много важна за здравето ни – жизнеността ни помага да снижим максимално „смразяващото“ напрежение и да се заредим с още енергия. По време и след физическа активност се освобождават хормони ендорфини. Подобно на морфина, те действат като аналгетик и успокояващо, намалявайки усещането за болка и стрес. Те спомагат за облекчаване на тревожността и депресията.

Наред с редовните упражнения, смехът е един от най-лесните начини за предизвикване освобождаването на ендорфини.

Дори самото очакване на смешния момент в комедийно шоу увеличава нивата на ендорфини. Взимайте чувството си за хумор на работа и се смейте през деня, защото това е чудесен начин да държите доктора далеч от вас. Хуморът включва челния дял в мозъчната кора, който е отговорен за способността на човека да разсъждава, да говори, за когнитивните и двигателни умения, за вниманието и социална му адаптация.

➡ Организацията на нашата дейност ни дава усещане за стабилност, последователнист, удовлетворение, значимост;

Общуването не е просто форма за обмен на информация. Д-р Пол Зак обяснява, че междуличностният контакт не само повишава окситоцина, но понижава сърдечно-съдовия стрес и подобрява имунната система. Вместо простото ръкостискане, винаги избирайте (вкъщи засега 😊 ) прегръдка за поздрав.

Мисли и емоции – Разбийте големите си цели на малки подцели – вместо мозъкът ни “да празнува” само и единствено, когато ударим финалната линия, можем да си зададем серия от малки финални линии. Това ще предизвиква освобождаване на допамин при достигане на всяка една от тях.

Допаминът е хормон мотиватор, кара ни да предприемем действия за постигане на цели, желания и потребности, давайки ни тласък на засилващо се удоволствие, при постигането им. Отлагането, съмнението и липсата на ентусиазъм са свързани с ниските нива на допамин. Изследванията с  мишки показват, че ниските нива на допамин водят до предпочитанието на по-лесния вариант за решаване на задачата, въпреки че носи по-малко храна. Животните с по-високи нива на хормона полагат необходимите усилия, за да получат два пъти повече храна.

Какви конкретни действия да предприемем в семейството.

  1. Да планираме бюджета;
  2. Да обсъдим как пазаруваме;
  3. Как разпределяме времето си;
  4. Пространството на действие в дома;
  5. Какво бихме направили в ситуация, ако някой се разболее – напишете си списък с необходими телефони – за какво към кого да се обърна на дадена помощ (дори емоционална поддръжка).

Да определим кои теми е подходящо да се коментират и с децата в семейството.

Когато децата виждат, че у дома има разбирателство, те също са спокойни.

Какво да ги правим децата? Те имат много въпроси, защо не ходят на училище, защо не може да играят навън и т.н.

Нека им дадем възможност да се ориентират в новата ситуация, да споделят (било то и само с емоция) своите разбирания, тревоги, усещания. Не на последно място, те имат право и да поскучаят.

Ако се заловим енергично да ангажираме цялото им време, ги лишаваме от собствената им динамика, собствено разпределение на лична енергия. Нека им позволим да имат и собствени идеи за самоорганизация (не автоматично включване към електронно устройство – време, което да се прекарва за удоволствие в мрежата. Него го фиксираме в разумни граници, така, че да се определи баланс между комфорт и безопасност. До определена възраст родителите отговарят за здравето на децата си. Да не забравяме, че не можем да научим детето на нещо, което ние не даваме като пример.). Ако сме постоянни аниматори за тях, ги лишаваме от собствената им мотивация. Има разлика когато детето даде сигнал „Тъжно ми е“ и „Скучно ми е“. При първият ситуацията изисква да се обсъди, да се подкрепи.

Децата имат нужда от по-големи количества словесна активност:

  1. Позволете им да си устроят общ чат, да участват в жив онлайн урок и други активности;
  2. Научете, изпейте позната песен заедно – не за научаването или качеството на песента, а за удоволствието. Изследвано е, че в училища, в които има доброволна хорова музикална дейност за учениците, агресивните прояви са силно занижени.

Жизнена задача на подрастващите е да изпитат себе си в света, да преодоляват изпитателни ситуации. Омаловажаването, обезценяването на този факт създава у тях излишна тревога.

Времето, когато се създава разбирането на граници, е именно детската възраст. Пожалете децата и себе си, съхранете се като поставите в семейството началото на разговора за границите. Всяка вселена работи при определени физични и други граници, закони. Държавата има своите правила и закони. Не пропускайте  тонът на този разговор да бъде сериозен и с уважен един към друг – не просто от авторитет към изпълнител. За какво е готов всеки един в семейството да поеме отговорност в нашия семеен план.

Да се сърдим на по-големите, че не искат до оценят загрижеността ни, само ни натоварва допълнително. Това от своя страна може да създаде агресивни настроения „– Ти не разбираш =  – Не желаеш да разбереш.“

В такава ситуация можете да опитате да замените гневното обобщено обръщение с описание на емоциите, които конкретната ситуацията – действие или бездействие предизвиква у вас. (Пр. „Стига си лежал!“ / „Много се измарям да разтребвам сам. Когато има ред, има повече пространство за всички ни. Сега е сложно да се поддържа всичко подредено, имам нужда от помощ с това и това.“) Избягвайте обобщени коментари и епитети. („Ти винаги …“, „Ти си мързеливец.“). Нека във всички разговори с нашите близки използваме този модел на общуване с първа идея да разберем и съчувстваме, да достигнем до конструктивно решение какво да направим.

Много хора се питат: Каква е магията на успеха в отношенията с околните? Как така някои се харесват, а други всеки ги отбягват?

Тайната е в асертивността – умението да се дозира твърдост с отстояващо поведение е необходимо условие за висока степен на самоуважение, а оттук и признание от околните. Асертивността е в центъра на триъгълник, по чийто върхове са трите крайни поведения: агресивно, пасивно и пасивно агресивно. Гневът се поражда у нас, поради невъзможност да кажем „Не!“ навреме, което да защити потребностите,  самодостойнството, самоуважението ни и устойчивостта ни в живота, увереността, че ще откажеш, но това не означава, че ще се откажат от теб.  Следете да не натрупвате агресия от неизговорени въпроси, от нарушени граници, поради неразредена физическа енергия, поради завишени цели в ситуация на ограничени възможности. Изберете добре приоритетите, на които да отдадете енергията си. Сведете ги до разумен минимум.

Хората, на които се налага да работят извън вкъщи, ще имат нужда от момент на отдих у дома преди да се включат в семейните задачи. За да не предизвикваме пренатоварване у двете страни и вербални конфликти или тиха агресия, е подходящо да коментираме, да договорим времето за пренастройка и кога можем да очакваме съдействие за общи домашни задачи.

За да не предизвикваме пренатоварване у двете страни и вербални конфликти или тиха агресия, е подходящо да коментираме, да договорим времето за пренастройка и кога можем да очакваме съдействие за общи домашни задачи.

Всички преминаваме през кризисния период на адаптация. Всеки човек в семейството има нужда от съответното време за такъв адаптивен период. Ако сега не се справяте с нещо, ако има обостряне във взаимоотношенията ви, децата се държат по-зле, помнете – за всички ни условията са нетипични, нужно ни е време. И ако  някой ползва другия за отдушник и  му липсва търпение – ние сме просто хора и това са естествени неща! Не забравяйте, че поради неясните срокове на извънредната ситуация е нужно да съхраните енергията си.

Каквото и да се случи – вие сте добър родител!  Каквото и да се случи – вие сте най-добрият родител на децата си. Не можем с всичко да се справим от самото начало – учим се! Така както прохождането има нужда да бъде научено – дайте си време, бъдете благосклонни към себе си и към семейството си.


Ние също успяхме да се адаптираме към извънредната ситуация! Ако в семейството имате дете между 4 и 12 години и търсите допълнително занимание, което да бъде забавно и полезно, Ви каним да се запишете на безплатен онлайн демо урок по ментална аритметика (За деца от 4 до 12 години) или Бързо Четене (за деца от 7 до 12 години). Изберете своя център тук: https://smarty-kids.bg/contacts/

Facebook:
https://www.facebook.com/smartykidsbulgaria1/

Instagram:
https://www.instagram.com/smartykidsbulgaria/

Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCRmfzZ4a1T4u3M1mX3S6Sgg

 

Автор: Красимира Маркова, инструктор обучения