Поведенческата криза на третата година се появява в периода на „раждането“ на личността на детето, иначе казано на Азът. В този момент от развитието на детето то проявява стремеж да изяви себе си и своята свободна воля, да покаже на възрастните, че вече е достатъчно голямо и може да се справи самостоятелно с всяка ситуация. Поведенческата криза се проявява в негативно поведение на детето в моменти, когато не се зачита неговата самостоятелност. Разбира се, в желанието за самостоятелност няма нищо лошо, но понякога детските желания са толкова абсурдни, че родителите или се заливат от смях или вдигат ръце от безсилие.

Въпреки името, тази криза може да започне след навършване на втората година на детето и да приключи чак до 4-годишна възраст. Яркостта на проявите и продължителността им зависи от нервната система на детето и от обстоятелствата, в които се намира.

Какво е важно да знае всеки родител, за да се отнася правилно с детето, когато има такива изблици на емоция или ярост? Нека да разберем:

Ярките емоционални прояви на детето през този период са възрастова характеристика, а не лоши маниери или глезотии.

Не мислете, че ако едно дете на три години е избухнало публично, то винаги ще прави това: на 10 и на 17. Със сигурност НЕ е така! Това е просто период.

Важно е да знаем, че проявите на негативизъм не винаги са свързани с желанията на детето.

Стремежът му е обвързан с необходимост да се изяви като самостоятелна личност. Затова не трябва да упорстваме, а да дадем шанс на детето да се прояви самостоятелно. Нещо повече, трябва да му създадем усещането, че то е взело дадено решение без чужда помощ. Ако му дадем право на избор между приемливи за нас неща, ще задоволим неговата потребност за самостоятелно взето решение.

Инатът и упорството са типични проявления на кризата на третата година.

Не се страхувайте от детския инат. Приемете проявите на инат като своеобразна защитна реакция срещу влиянието на възрастните. С течение на времето той се преобразува в ценни качества като воля и упоритост.

Всеки родител трябва да се научи да издържа спокойно на силните емоции на детето.

Изречението: „Сякаш ми се подиграва!“ – често можем да чуем от много майки. Детето не го прави нарочно или от злоба, за него в този период е изключително трудно да регулира своите емоции и никак не му е лесно да се справя с преливащия вулкан от чувства в себе си.

Когато вече сме на прага на търпението си, би било най-лесно да се предадем или да спрем емоциите със заплахи. И ще получим бърз ефект. Но какво ще се случи след това?

Ако се предадем – детето ни ще израстне като човек, който избягва конфликтите по всякакъв начин и няма да може успешно да защитава своите интереси. Ако изберем методът със заплахи, детето би могло да се превърне в един малък тиранин, който решава всеки конфликт с натиск, заплахи и дори вероятно – насилие. Това не е нещо, което искаме за своите деца.

Важно правило!

Когато детето получи пристъп на инат или упорство не трябва да се прибързваме, а да изчакаме то първо да се успокои. След това идва моментът да му се обясни и помогне. Единствено когато детето е спокойно, то ще бъде способно да възприеме нашите думи, действия и предложения.

Искаме нашето дете да се научи да изразява позицията си и да я защитава. То трябва да разбере, че хората са различни, а ваша основна роля като родители е да му покажете, че неговото мнение е ценно, също като мнението на всеки друг човек.

Кризата на третата година рано или късно отминава, по-важно е какво ще научи детето в този период, защото то остава следа за цял живот.

Хареса ли ви статията ни? Не забравяйте да последвате SmartyKids във:

Facebook:
https://www.facebook.com/smartykidsbulgaria1/

Instagram:
https://www.instagram.com/smartykidsbulgaria/

Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCRmfzZ4a1T4u3M1mX3S6Sgg