В тази статия ще разгледаме едно често подценявано умение. Способността да решаваме собствените си проблеми е основна за развиване на самостоятелност при детето.

Когато родителите решават всички детски проблеми, ние не само увеличаваме зависимостта им от възрастните, а също така учим децата да се страхуват да не правят грешки и да се обвиняват, че не са достатъчно добри. А това е благодатна почва за тревожност и депресивни състояния.

И така, как можем да възпитаме децата да бъдат смели и да решават сами проблемите си, вместо да бъдат прекалено самокритични? Ето шест практически идеи, с които да започнете:

Превърнете молбите за помощ в проблеми, които децата да решават

Децата свикват да прехвърлят своите проблеми на родителите, за да ги решат. Ако продължавате да ги решавате, те ще продължат да ги носят. „Мамо, Стефан ме дразни“ „Татко, можеш ли да помолиш учителя ми да ме избере за отбора?“ „Не мога да си намеря чорапите!“ Изкушаващо е, особено ако бързате, просто да скочите и да помогнете на децата. Като алтернатива можете да предприемете подход за решаване на проблеми, като ги подканите да се справят сами и да поемат отговорност за притесненията. – „Какво можеш да направиш, за да го накараш да спре да те дразни?“ „Какъв е най -добрият подход към твоя учител?“ „Чорапи, панталони! Къде ли могат да бъдат те?“

Задавайте точните въпроси, за да подтикнете към решаване на проблеми

Подходът за решаване на проблеми разчита на задаване на добри въпроси, което може да бъде предизвикателство, ако сте свикнали да решавате проблемите на детето си. Първият въпрос в такъв случай трябва да бъде: „Можеш ли да се справиш сам/а с това?“ Следващото трябва да бъде: „Какво искаш да направя, за да ти помогна да разрешиш проблема?“ Тези въпроси нямат за цел да възпират децата да идват при вас. По -скоро да ги насърчим и научим да започнат да се справят със собствените си притеснения.

Подкрепяйте ги през проблемите и притесненията

Представете си, че детето ви усеща несправедливо отношение от учителя, когато не са го приели в училищния спортен отбор и ви моли да се намесите. Най-лесното решение може да бъде да се срещнете с учителя и да разберете какво се случва. Можете или не можете да разрешите проблема, но по този начин учите детето да стане зависимо от вас. Като алтернатива можете да обучите детето си да говори със самия учител и да разбере защо не е прието. Очевидно е, че има моменти, когато децата се нуждаят от родителите си да ги защитават, например когато са тормозени, но ние трябва да се възползваме максимално от възможностите децата да говорят сами. По-добре да помогнете на децата си да намерят правилните думи и да обсъдите с тях най-добрия начин да общуват с човека, който е намесен в проблема. Това са страхотни умения, които ще послужат на детето и в зряла възраст.

Подгответе децата за проблеми и непредвидени ситуации

Можете да възпитате детето си да бъде независимо – да ходи пеша до училище, да прекарва известно време само вкъщи (когато е достатъчно голямо), да хване влак с приятели – но знае ли какво да прави при спешни случаи? Какво се случва, ако се прибере след училище и къщата е заключена? При кого отива? Обсъждайте различни сценарии с децата всеки път, когато влязат в нови или потенциално рискови ситуации, за да не „блокират“, когато нещата не вървят по техния начин.

Покажете малко вяра

Понякога трябва да проявявате вяра в децата. Можем лесно да ги обезкуражим с нашите негативни очаквания, като например да кажем „Не я разливай!“ на дете, което носи чаша, пълна с вода. Разбира се, детето ви не иска да я разлее, но току-що предадохте очакванията си с това изявление. Трябва да внимаваме да не саботираме усилията на децата да бъдат независими с коментари като: „Какво правиш? Не така!“, „Не се справяш!“, „Изобщо не можеш да се грижиш за себе си!“

Аплодирайте грешките и успехите

Дали дете, което случайно счупи чиния, докато изпразва съдомиялната машина, ще бъде посрещнато с „Понякога си много тромав/а!Защо не внимаваш?“, или по-скоро с „Няма значение, на всеки се случва. Благодаря за помощта.“ Да се ​​надяваме, че родителят няма да избере първия отговор. Защото нищо не спира порива на детето да се развива по-бързо от възрастен, който не може да понесе грешките му. Ако имате дете, което е перфекционист и не понася грешките, помислете как да реагирате когато правят грешки, за да научат, че грешките не се отразяват лично на тях и че слънцето ще продължи да изгрява, дори ако детето счупи чиния, не е избрано в спортния училищен отбор или не получава перфектен резултат от изпита.

В заключение, работата на родителя е да става все по-излишен при възникването на проблеми (което е различно от незаинтересован) във възможно най-ранна възраст. Способността да осъзнаваме и разрешаваме собствените си проблеми, вместо да се отдръпваме и да очакваме другите да ги разрешават, обикновено се развива в детството. С повторението и натрупаната практика решаването на проблеми се превръща в ценен модел, който да се използва на работното място, в обществото и в семейните отношения.

Как решаваме проблеми с децата в SmartyKids?

Умението за справяне с проблеми е сред основните ценности в SmartyKids центровете. При нас децата непрекъснато се изправят пред нови предизвикателства. А ролята на учителя е единствено да насочва детето към успешния изход от ситуацията. Децата се учат да се справят сами, а ако не успеят – заедно да се справят с общите предизвикателства и да работят в екип.

Не забравяйте да последвате SmartyKids във:

Facebook:
https://www.facebook.com/smartykidsbulgaria1/

Instagram:
https://www.instagram.com/smartykidsbulgaria/

Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCRmfzZ4a1T4u3M1mX3S6Sg