възпитание на дете - неуспехи във възможности

Трансформирането на неуспехите във възможности е онази важна частица, която е характерна за успешните хора. Те не са успешни, защото са безгрешни. Точно обратното. И е много важно да възпитаваме децата да проявяват любопитство и целеустременост, особено когато сбъркат. В тази статия на тема “Възпитание” ще говорим за позитивната нагласа и за вредните похвали – да, има и такива.

Възпитание на позитивна нагласа към провала при децата – как?

Споделяме разказ, познат по смисъл на много майки:

Звукът от разкъсване на гланцираната цветна хартия прорязва въздуха като нож.

“Не мога да направя нищо правилно!”, крещи ядосано детето и сълзи избиват в очите му.

Минути преди това майката е оставила своето петгодишно момиченце на масата в хола, за да работи върху домашното си задание от детската градина – морско дъно от цветни изрезки. След няколко неуспешни опита за изрязване на рибки и морски звезди по контур и разтичане на лепило по масата, напрежението се покачва. 

Тя с ярост разрушава всичко, сътворено до момента. Никаква утеха от родителя не може да пробие намръщеното й лице и кръстосани ръце.

Детето е сгрешило.

Децата и провалите.

Фактите са, че дъщерята е подходила по метода „всичко или нищо“ по съвсем естествен начин.

Оказва се, че този акцент върху перфектното представяне не се ограничава само до определена възраст, а е нещо, което учителите на всички нива виждат често.

След като получат отрицателна обратна връзка за академичните си резултати, учениците с “фиксирано” мислене са по-склонни да правят генерални обобщения за своите грешки. Например, те могат да кажат: „Просто не съм добър в науката.“ Или: „Не съм умен, когато става въпрос за тези неща.“  Учениците с нагласи за растеж обаче са по-склонни да приемат отрицателната обратна връзка и да се учат от нея. Те виждат обратната връзка като знак, че трябва да се стараят повече, че още не са усвоили съдържанието и че това е знак, че трябва да отделят повече време. Освен това те виждат тези неуспехи като възможности за растеж.

А какво трябва да направи родителят?

За щастие, има много много прости, високоефективни стратегии на възпитание, които родителите и преподавателите могат да прилагат.

“Ако родителите искат да направят подарък на децата си, най-доброто, което могат да направят, е да ги научат да обичат предизвикателствата, да бъдат заинтригувани от грешките, да се радват на положените усилия и да продължават да учат. По този начин децата им не трябва да робуват на нуждата от похвала.” – Д-р Карол Дуек.

Родителите полагат основата за позитивно отношение при децата.

Когато детето не се справи на контролно, препъне се в рецитиране на стихотворение за училище или не бъде избрано за пиеса, тогава се появяват възможностите да се научи на устойчивост. За тази цел е важно да подходите към неуспеха по фактически начин. Например, “Провалил си се на теста? Не се тревожи, неуспехът не е постоянен, той е едно моментно напомняне да се стараем повече.” Гневът, срамът и наказанието нямат място тук. Вместо това родителите могат да използват този шанс, за да видят потенциал за възпитание на целеустременост и място за растеж.

Всъщност, неуспехите могат да бъдат добър стимул за промяна. Промяна на начина, по който и родителите, и децата им виждат и възприемат дадена задача.

Без значение какви пречки са предизвикателствата – да се работи по-усилено.

Начинът, по който родителите хвалят децата си, оказва влияние върху начина, по който децата подхождат към неуспеха.

Стандартното допускане е, че всички похвали са добри.

И въпреки че може да има известна истина в тази идея, не всички похвали имат еднакъв ефект. Изследване е установило, че начина, по който родителите хвалят децата си, директно предопределя склонността на децата към справяне със задачи.

Много родители вярват, че е важно да казват на децата си колко са способни. Противно на конвенционалната мъдрост обаче, изследванията показват друго. Децата, които получават похвала за свои личностни качества, са по-склонни да поставят цели, да се справят с предизвикателствата и се стремят да научат повече. Това означава, че децата се възползват повече от похвали като: „Браво за старанието, толкова много работи за това!“, за разлика от„ Ти си много добър в писането/рисуването/изрязването…“.

Освен това, тези изследвания установяват, че възпитание чрез конкретна похвала за усилия води до мислене за растеж на учениците. Така че вместо да казват нещо като „Страхотна работа!“ или “Много си умен!”, родителите могат да кажат: „Гордея се с теб! Концентрира се и успя!“ или “Браво, положи големи усилия и се справи!”

И накрая, родителите могат да помогнат на децата, като ги приканват да опитат различен подход или да помислят за следващата стъпка.

Това е много по-полезно, отколкото просто да се каже “Опитай пак!”. Или “Не се лигави, можеш сам/а.”

Независимо от възрастта на детето, има надежда.

Родителите и децата трябва само да направят прости корекции в начина, по който реагират на предизвикателствата, включително академичните. Тези малки промени в нашия начин на мислене с времето ще се отплатят многократно.

Можете да прочетете на децата цитати, с които ще затвърдите допълнително положителното отношение към грешките.

 Ако от време на време не се проваляш, значи не правиш нищо различно. – Уди Алън

Ако се поучиш от неуспеха, значи не си загубил истински. – Зиг Заглар

 Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които нещо не може да стане. – Томас Едисън

Много по-добре е да поемаш големи рискове, преследвайки голяма цел, макар и заплашен от голям неуспех, отколкото да живееш в сивотата на сигурността, която не познава нито победата, нито поражението. – Теодор Рузвелт


Хареса ли ви статията ни?

Не забравяйте да последвате SmartyKids във:

Facebook:
https://www.facebook.com/smartykidsbulgaria1/

Instagram:
https://www.instagram.com/smartykidsbulgaria/

Youtube:
https://www.youtube.com/channel/UCRmfzZ4a1T4u3M1mX3S6Sg